ВАРИАТИВНОСТ ПРИ АДАПТАЦИЯТА НА НЯКОИ НЕОЛОГИЗМИ ОТ АНГЛИЙСКИЯ ЕЗИК В БЪЛГАРСКИЯ

При превеждането и предаването на нови думи от английски език на български език могат да се разграничат няколко области на несигурност: дали думите да се транскрибират, транслитерират, да се оставят съответно на чуждия език или да се превеждат. Според установената норма и доня-къде изградената традиция в практиката на превода има няколко приемливи отговора на всеки от тези въпроси. Това се отнася не само към състава и структурата на книжовния език в определен етап от неговото съществуване, а и към онзи механизъм, който регулира характера на особеностите на неговата структура, тест към характера на нормативността и към закономерностите на нейното функциониране.
Българският книжовен език функционира като широко демократична система и това се дължи не само на инвентара, поставен като негова основа, а и на принципите, по които този инвентар се преценява, заменя и обновява във всеки етап на съществуването му. Основата на демократизма му е не съставът на нормативния комплекс, а принципите и механизмът на неговото функциониране. Това означава, че всяко желание за промени в нормативността на книжовния език трябва да държи сметка за особеностите на националния език по отношение на динамичността на моментния състав и езиковите практики.
Всеки акт, насочен към изменение в областта на нормирането, трябва да се съобразява със съвременното състояние на книжовния език. Узаконяването на определена езикова норма трябва да идва от практиката и самоеволюирането на проследяваните променящи се езикови елементи. Това се налага, защото съвременният български език е една самодостатъчна, хармонизирана и окончателно стабилизирана система, а не механично скроена смес от разнородни по произход елементи, както е било в началния етап от развитието на българския език.
Проблемите, с които настоящата работа се занимава са свързани с това, доколко адекватно се адаптират някои съкращения навлизащи от английски език, вариантите за тяхното предаване и проблемите, които възникват на различните нива на употреба. Във всеки случай трябва да се има пред вид фактът, че българският език не е изворът на разглежданите иновации и тяхното проектиране в световната лингвистичната среда. Затова е чувствителна всяка трансформация на заемките, при което има опасност да се загубят вече придобитите социолингвистични и културни смисли, натоварени в семантиката на думата. Липсата на механизми за превод на латински съкращения и твърде многото частни случаи инспирират настоящия преглед и опит за представяне на възможните варианти за решение.
Ако се приеме, че най-важен и ръководен е семантичният принцип, може да се посочи преводът на новите думи на български език като единственото правилно решение, без съображения за това дали даденият неологизъм е наложен в международен план, или не е. При този подход се разчита на необходимостта новите думи да се разбират и осмислят от говорещите приемния език. Но дали това е винаги уместно, като се има предвид, че българският език е “вносител”, а не създател на иновациите и тяхното проектиране в езиковата и културната среда. В този случай може да се опасяваме от извънконтекстуализирането на преведения нов израз. Тук като пример спокойно може да се даде IQ (Intelligence Coefficient) и КИ (коефицент на интелигентност). И двата термина съществуват и се използват в езиковото простраство на страната, като, разбира се, е невъзможно да се установи процентното съотношение на тяхната използваемост. Масовостта на дадена употреба обаче невинаги трябва да се търси в естественото й възприемане от мнозинството от хора. Ясно е, че понякога роля за широкото възприемане на дадена дума играят налагането й като термин от масмедиите и невъзможността да се предложи паралелно разбираема дума (в израза разбираема дума се влага смисълът възприемаема от носителите на български език като роден – хармонична цялост на форма и съдържание). По примера на IQ могат да се представят и двойките PR (Public Relations) и ВО (връзки с обществеността), FAQ (Frequently Aksed Questions) и ЧЗВ (Често задавани въпроси), Big Brother и Големия Брат. Навлизането на съкращения, които идват от английски език, представляват истинска трудност. Такъв е случаят с наименованието на веригата заведения за бързо хранене KFC (Kentucky Fried Chicken). И до момента липсва български еквивалент на името, а това води до затруднения при разбирането и произнасянето му от голямата част от населението. Явно това се дължи на характера му на съкращение. Като цяло това доказва трудността при асимилирането на съкращения, изписвани на латиница, за разлика от други фирмени марки като Coca Cola (Кока Кола) и McDonalds (Мак доналдс), които са транскрибирани и успешно функционират в двойната си форма на кирилица и латиница. В същия ред продължават препъни камъните при установяването и нормирането на вариант за кирилизирането на съкращения като NY (от New York) и LA (от Los Angelis). За LA вече като че ли се е утвърдил вариант транскрибиране (Ел Ей), а за NY все още няма предпочетен. Още повече се задълбочава проблемът при изписването им, когато се употребяват в библиографии, защото там се използват кратки форми, а би била по-подходяща транслитерацията им. Вижда се, че в тези случаи проблемът за адаптирането на тези термини не е в избора между употребата на оригиналната дума (на латиница) или превода, защото този тип пренос не се използва и звучи непознато. Като се има предвид, че тенденцията в езиците е да се поощрява тяхната плътност, превеждането или предаването на думите от английски на български език се стреми да бъде максмално близко до оригинала.
Все пак е важно да се разгледат всички варианти за пренасянето на термина IQ в българската езикова среда, без да се налага натрапчиво мнение, а по-скоро като опит да се обоснове неговия български лингвистичен облик. Може би е нужно да се уточни, че терминът не е напълно нов, но навлезе бурно в медийното пространство напоследък и доведе до някои грешни и комични употреби. Както се разбра има четири варианта за пренасяне на неологизма: транскрибиране, транслитериране, превод и използване както е (съответно на чуждия език). Ето как би изглеждал при различните типове пренасяне:
При транскрибиране: IQ – Ай Кю
При транслитериране: IQ – И Кю, или ИЯ (по системата за автоматично транслитериране на KREDOR в интернет http://lat2bg.kredor.com/)
При превод: IQ – Коефицент на интелигентност със съответното съкращение КИ
При запазване на чуждия език: IQ – със съответното правилно произношение [ай кйу]
Във вариант (1) се прецизира фонетичната страна на обекта. Пред-имството е, че е гарантирана звуковата правилност на произнасянето, но се губи визуалната специфика на типа термин, а именно типа съкращение. Често при транскрибирането има отдалечаване от изворната дума и в някои контексти може да се получи недоразумение. Затова в преводаческата практика често се пише транскрибирания превод и се добавя в скоби думата на съответния чужд език (напр. Ай Кю (IQ)). Въпреки това транслитерирането остава основен начин при предаването на собствени имена и названията на географски и други обекти. Транскрипцията осъществява с по-голям успех комуникативната функция на езика (неговата основна функция), улеснява общуването и отразява нарастналото спрямо миналите години значение на говоримия език спрямо писмения.
В случай (2) често се получават огромни пропасти на несъответствия, въпреки че системите за транслитерация претендират за висока точност на пренасянето. Посочената система е насочена към превод на български текст, написан на латиница, обратно на кирилица, затова тя не претендира за адекватен пренос на английски думи и особено съкращения.
При вариант (3) чрез превод се стига до ново съкращение, съответно от българския термин, което обаче остава непознато и неналожено. То може да “битува” евентуално в строго научни трудове и изследвания, които обаче покриват твърде малка аудитория и не могат да се считат за представителни. Тук може да приведем като пример превода на заглавието на американския филм “IQ” като “Коефициент на интелигентност”. Разбира се, тук преводът е най-адекватното решение, за да се разкрие най-добре смисълът на съдържанието на филма. Но когато се предполага, че терминът ще придобие общонародна употреба, по-разумно е да се прибегне до употребата на по-кратко наименование, което обаче не може да е КИ, защото българската езикова среда не е “родителят” на този термин.
При вариант (4) временно се решава проблемът за адаптацията на неологизма IQ, защото не може, а и практиката показва това, да има думи с широка употреба в българския език, изписвани на латиница. Проблемът обаче, освен писмената страна – кирилица или латиница, засяга и трудностите при произнасянето на чуждоезиковия неологизъм. Не може да се посочи представителна справка за отношенията между честотата на различните варианти за изговаряне на думата IQ сред населението (особено след популяризирането й от едноименното телевизионно предаване), но те са много. Ето някои от сре-щаните погрешни варианти при произнасянето на IQ: [ей кйу], [и кйу], [и ку], [кйуту], [ейтикйуту].
Стигна се до модифициране и осъвременяване на известната народна поговорка “По дрехите посрещат, а по ума изпращат” в “По PR-а посрещат, а по IQ-то изпращат”. Разбира се, куриозните вариации ще отшу-мят, а практиката ще наложи някакъв компромисен вариант. Какъв ще бъде той не се наемаме да определим, но вариантът латинизмът IQ да остане в постоянна употреба е малко вероятен, а и поради горепосочените причини малко или много неприемлив. Ние вече сме свидетели как са се приспосо-били някои по-рано навлезли неологизми като Ток Шоу, Топ Тен (идващи съответно от популярните английски словосъчетания Talk Show, Top Ten). Наскоро в медийното пространство се отвори нова тема за дискусии, понякога будещи смях. Новото забавно предаване Star Academy (Академия за звезди) определено затруднява масовия зрител, когато става въпрос за произнасянето на наименованието му. Срещат се всевъзможни варианти на изговор: [стар ъкадеми], [академи], [ъкедъми], [акедъми], [екъдеми]. Българската фонетична система се различава значително от английската и определени случаи българинът е принуден буквално да изкриви езика си, за да спази произношението на непривичните звукови формации. Точно поради този факт явно е задължително да се наложи на вносителите на чужди марки и заглавия, насочени за масова, но временна употреба, да предлагат и еквивалент, като превод, на чуждата заемка. Това на първо място гарантира разбирането му, а в същото време предотвратява от грешни изговорни варианти, които се получават първоначално. Разбира се възможен е и вариантът терминът да остане непреведен, както е в случаят с множество думи – наименования на програми, стратегии, имена на институции, и други (напр. eEurope, MasterCard, Big Brother и други). Въпросът за предаването на нови думи от чужд на български език е от особено значение за развитието на съвременната българска лексикална система. Спецификата на новите термини и словосъчетания насочва вниманието към въпроса за идентификацията. Може да се предположи, че потребителите на неологизмите са хора, чиято практика ги задължава да ги ползват и че те инферират значението им. Това, което е смущаващо, е фактът, че често тези нови думи са директно предназначени за широката публика. Тяхната употреба експлозивно придобива масово разпростране-ние. Може да се обобщи, че по-уместно при въвеждане на нов термин е да се търси аналог на български език, като се следва принципът на едновре-менността и взаимозаменяемостта. Паралелното съществуване на чуждо-езиковия термин и неговия български аналог е вариант, който предпазва до известна степен от излишната понякога хиперкоректност спрямо интерна-ционалния термин. Така се оставя възможност процесите на самоеволю-иране и автоактуализация да се развиват свободно. Разбира се, ефектите трябва да бъдат наблюдавани, понякога насочвани, за да може след време да се изгради единна стратегия за развитие на българския език. А може би това ще стигне дотам, че след време английският език ще стане незаменима част от социалната и културна компетентност на всеки съвременен индивид.