Професионалният диалект – аргото, груповата изразност - езиково съзаклятие или парафраза на литературния език
Аргото (чиято етимология сочи към френския език) или професионалният диалект е понятие, което съществува в езиковата практика. То трябва да бъде разглеждано като социална практика, необходима за улесняване при комуникацията в определена професионална среда. Съществува като професионален жаргон за по-бърза и лесна комуникация. Често се използват лексикални единици, термини, който са породени от стремежа към опростяване на понятие или от честотата на определена проява на езиков знак за определен предмет при работа. Този, понякога непонятен за непросветените в дадена сфера участници в даден дискурс, език е подчинен на реалните, ежедневни дейности в тази сфера (компютърна, правна, инжинерна, готварска и т.н).
Аргото се употребява в литературния език като дискурсна окраска. Като обект на поетиката то е вид метонимия. А метонимията представлява комбинирането на една езикова единица с друга в някаква причинно-следствена връзка, при което се получава единица от по-висш порядък.Метонимията се използва с цел усилване на смисъла, чрез препратка към извънлитературни реалности, тоест дискурс с цел да се покаже отношение към понятието или обекта, за който се говори. Поетиката традиционно изучава литературните жанрове, но без да са интересува от другите жанрове. Като обект на поетиката, тоест полагането на социолекта със своите особености в литературния текст, този езиков феномен имплицира не по-точната разбираемост, а по-скоро има игрови характер. Якобсон говори за поетика като прилагане на лингвистични методи върху литературния текст.
В по-голям мащаб, като част от текста, социолектът (каквото е и аргото) е една от съставките на съдържанието и изразяването, които Франсоа Растие систематизира. Диалектът представлява функционалната система на езика, която налага своите правила на всяка употреба на езика. Социолектът обема типовете дискурс, създадени от социалните норми и подчинени на определени социални практики. Идиолектът представлява употребите на езика, белязани от особени нагласи на така наречения „предавател”, съвкупността от лични закономерности или „индивидуални норми”. Обобщено казано някакъв текст се отнася към определен език чрез своя диалект, към определен социолект чрез своя жанр и дискурс и към даден идиолект чрез своя стил.
Навлизането в тази сложна теоретическа проблематика се налага, за да се изясни нееднозначността на отношението, което се поражда в дуалистичното заглавие. Разбира се, по този начин не се изясня ни най-малко пристрасие към единия или другия полюс на опозицията „езиково съзаклятие или парафраза на езика”,а по-скоро те се групират на базата на теоретическите прихващания. Би било добре да се приведат множество примери от действителни употреби, но сякаш изясняването на връзките на научно ниво представлява по-голям интерес. Защото и двете определения са валидни, но на различни нива. Обобщената идея е, че езиковия феномен наречен арго или професионален диалект (или по-общо социолект) е предмет на лингвистиката (на научно ниво), а срещнат чрез лексикалните си прояви в литературния текст е предмет на поетиката ( тоест като проява в изкуството).
Често в художествения превод се срещат особени употреби, в дискурса на определена група професионално определени хора. В тези случаи преводачът трябва да е добре запознат с характерните лексикални съответствия при превода, за да бъде той адекватен.
Аргото се употребява в литературния език като дискурсна окраска. Като обект на поетиката то е вид метонимия. А метонимията представлява комбинирането на една езикова единица с друга в някаква причинно-следствена връзка, при което се получава единица от по-висш порядък.Метонимията се използва с цел усилване на смисъла, чрез препратка към извънлитературни реалности, тоест дискурс с цел да се покаже отношение към понятието или обекта, за който се говори. Поетиката традиционно изучава литературните жанрове, но без да са интересува от другите жанрове. Като обект на поетиката, тоест полагането на социолекта със своите особености в литературния текст, този езиков феномен имплицира не по-точната разбираемост, а по-скоро има игрови характер. Якобсон говори за поетика като прилагане на лингвистични методи върху литературния текст.
В по-голям мащаб, като част от текста, социолектът (каквото е и аргото) е една от съставките на съдържанието и изразяването, които Франсоа Растие систематизира. Диалектът представлява функционалната система на езика, която налага своите правила на всяка употреба на езика. Социолектът обема типовете дискурс, създадени от социалните норми и подчинени на определени социални практики. Идиолектът представлява употребите на езика, белязани от особени нагласи на така наречения „предавател”, съвкупността от лични закономерности или „индивидуални норми”. Обобщено казано някакъв текст се отнася към определен език чрез своя диалект, към определен социолект чрез своя жанр и дискурс и към даден идиолект чрез своя стил.
Навлизането в тази сложна теоретическа проблематика се налага, за да се изясни нееднозначността на отношението, което се поражда в дуалистичното заглавие. Разбира се, по този начин не се изясня ни най-малко пристрасие към единия или другия полюс на опозицията „езиково съзаклятие или парафраза на езика”,а по-скоро те се групират на базата на теоретическите прихващания. Би било добре да се приведат множество примери от действителни употреби, но сякаш изясняването на връзките на научно ниво представлява по-голям интерес. Защото и двете определения са валидни, но на различни нива. Обобщената идея е, че езиковия феномен наречен арго или професионален диалект (или по-общо социолект) е предмет на лингвистиката (на научно ниво), а срещнат чрез лексикалните си прояви в литературния текст е предмет на поетиката ( тоест като проява в изкуството).
Често в художествения превод се срещат особени употреби, в дискурса на определена група професионално определени хора. В тези случаи преводачът трябва да е добре запознат с характерните лексикални съответствия при превода, за да бъде той адекватен.
Чавдар Антонов
Няма коментари:
Публикуване на коментар