За съдбата на книгата

Дубравка Угрешич казва в едно свое есе:"По-важен е blurb-ът на книгата, отколкото самата книга, по-важна е снимката на автора върху корицата на книгата, отколкото съдържанието й , по-важно е авторът да влезе в някой многотиражен вестник или TV шоу, отколкото това, което е написал". Не без тон на дипломатичност и отчасти канализиране на проблема ще отнеса тези твърдения към пазарния въпрос, свързан с книгопечатането, разпространението и рекламирането. Книгата като продукт, който също така се подчинява на пазарните изисквания за рекламираност и самореализиране. Тук става въпроси за свободния пазар, за непредубедения читател – купувач, за освободеността от канонизиране на определени автори, за липсата на утъпкан път, по който книгите и текстовете стават известни. Не че е странно някоя книга да се препоръчва от определена работна група или орган, но това вече не е ръководено от държавата, пазарът е диктатор на избора “това – да, това – не”.
Книгата е сама на Пазара, подчинява се на най-суровите закони на конкуренцията, тя сама е представителна за себе си или по-скоро тя сама представлява себе си. Ситуацията на независимото впечатление е господстваща сега – страници, затворени от две корици, които сами трябва да “докажат” себе си. Книгата трябва да казва “избери ме” с няколко възможни начина за това: чрез blurb-а, чрез художественото оформление, илюстрациите по корицата, чрез думите за автора и неговата снимка. Да, това е нейното пространство.
Защо точно тези са важните елементи нужни на книгата, за да се купува? Защото книжарницата или сергията за книги е заприличала на видиотеката. Във видиотеката човек си избира по няколко начина: или е чул за някой филм от приятел, или е гледал реклама или предаване за този филм, или по калъфа, където на кратко е описано съдържанието, а отпред има картинка (снимка) на участващите или епизод от филма. Така е и при избор в книжарницата или на сергията. Сега дори щандовете с книги са много по-шарени и цветни, отколкото щанд, с който и да било друг продукт.
Естествено тук става въпрос за Избора на редовия и непредубеден купувач-любител на четивата, който подхожда към избора на книга като към избор на нещо, което ще го забавлява. А и нещо, на което ще отдели не малка част от свободното си време. А дали е така? Не се ли е превърнало купуването на книга просто в мода? В начин да запълниш празните си лавици? При това положение сякаш е по-добре да започнат да ги пишат по-кратки, та да се купуват по-повечко и някой все пак да попрочете нещо. Така ще стане като с избора на прах за пране – всеки ще сменя марката, впечатлен от новата реклама. Така и читателите ще скачат от автор на автор, впечатлени от медийното им сияние.
Друг е въпросът за професионалния читател, за този, който има “работа” с текста, с поведението на автора (силата на праха), за елитарния и неподкупен читател (той трудно би изневерил на марката, знаейки качествата й и цената й, само заради по-атрактивния вид на опаковката и кресливия глас на алчните търговци). Тогава тези детайли, като че ли повече дразнят, отнасят се за една така да се каже профанна страна на текста и неговото публикуване. За тези, които вярват в божествения произход на словото и в метафизиката на писането. Това окичване на книгата с излишни етикети, излишна кичозност и шум около нея, сякаш действа като разбулване мистичността на смисъла на езика и истината, която тя предава чрез безбройните препратки, които вплита в езиковата си система. Но като че ли истината достатъчно пъти е била казвана. Истината е изчерпана. А и не е задължително тя да стои зад някаква анонимност, зад границата на народното и профанното.
Сякаш сега пазарът се саморегулира, той е свободен. Колкото и странно да е, издателите определят нуждата от пределен тип четиво на базата на простата аритметична сметка. Разбира се има и фондации, които спомагат определени нива на литературност или определени научни области или високи постижения в литературата. Това са стълбове, които стоят, за да отстояват определени нива на литературата, които иначе биха потънали в морето на суровия практицизъм и суровия пазарен климат.
Да това е пазарният живот на книгата и нещастния писател, който е принуден да се приспособява, за да е привлекателен и адекватен. Някои ще възразят, че това е принизяване на текста към, чисто и просто, един начин за забавление или губене на време. Книгата трябва да намери своя привлекателен изглед, своето място сред по-лесните за възприемане като киното и телевизията, а и интернет. А книгата е трайна, тя е веднъж за винаги, тя е нещо , към което може да се връщаш винаги, за да усетиш същото. Но в различна възраст има различни прочити и точно това е необяснимото в текста, неговата необятност на смисли и дискурси. Книгата трябва да намери своя начин да привлече от пръв поглед, да завладее от първата страница и да увлекателна и приятна за четене до края.
И накрая в изречението, от заглавието на Дубравка Угрешич, може би трябва да се добави едно “за да се купува”. Защото иначе звучи като надъхан интелектуален изблик.



Чавдар Антонов